ПЕПЕРУДАТА
Разказ
Нито една любовна среща не беше приключвала както тази. Никоя нощ не бе започвала и свършвала така. Пианистът вместо да каже „обичам те!“, отрони неочакваната фраза, лишена от смисъл и страст:
-Благодаря за вниманието!
Тези случайно изпуснати думи отекнаха в пространството, разбунтуваха цялата женска същност на Елеонора, разнищиха сърцето и. Почувства се като момиче на повикване от обявите във вестник. А тя го обичаше с цялото си същество и никога не би дошла при него ако това не беше така. За нея той беше като свеж въздух, като люляков цвят, като пролетен дъх, който отнасяше прахоляка от зимата и събуждаше стъклата на къщите в малкото градче. Като прилив беше пристигнала тази вечер, с чувства като вълни прииждащи към неговия бряг. Отекваха струните на пианото…Той свиреше Масне …. „Черни пеперуди, Бели пеперуди“…
И ето, дивата сладост на този миг ги приласка и те се гмурнаха в морето на своите чувства и си принадлежаха, сред царството и съвършенството на нежността. Бяха като хипнотизирани и после от неговите уста прозвуча: „Благодаря за вниманието!“…
Тя гледаше в пода. Очакваше да чуе заветното „Обичам те!“. Обзе я гняв, разочарование и още нещо, което не можеше да се назове. Фразата отекваше отново и отново. Звучеше като финал на презентация. Все едно не бяха правили любов, а бяха на някаква бизнес-среща. Щеше да помни този миг завинаги. После това чувство я напусна, усети как емоцията се стича, подобно на плазма по мускулите на ръцете и, по развълнуваните и гърди. Усети как се стапя. Смаляваше се самата тя. Изпаряваше се и любовта, която изпитваше така неистово само до преди миг…Почувства под краката си клавишите на пианото, беше станала миниатюрно малка…Опита се да докосне един клавиш и усети, че вече няма ръце – беше се превърнала в лилава нощна пеперуда. С леки пеперудени крачки се разходи по клавиатурата, полетя и кацна на метронома. Стана и топло и приятно. Бремето на разочарованието я беше напуснало. Елеонора потъна в неистов пеперуден сън…
***
Пианистът, потресен от тази метаморфоза, стоеше чисто гол пред пияното и не смееше да докосне клавишите. Какво не би дал, да не беше изричал тази наглед банална фраза, която преобърна живота му и превърна Елеонора в пеперуда.
-Благодаря за вниманието…Благодаря за вниманието…- звучеше в него като рефрен от лош текст за песен…Изпуснати думи…Неволно изпуснати думи…
Гледаше крилете и. Те бяха, изящни и красиви, с нежни жълти капки, които наподобяваха очи.
Спомни си как винаги приветстваше всички пеперуди, които пърхаха в корема му, когато я очакваше. Те му напомняха, че е още жив и изпълнен с любов. Клавишите засилваха тяхната трептене, а сега? Ах сега…беше друго…Сега го изпълваше страхът, че е изпаднал във велико заблуждение. Най-същественото в живота му се преобразува само за един миг! Остави го с нищото в ръцете. Всичко беше част от личните му убеждения и заблуди. Точно, когато мислеше, че животът му вече се е подредил, любимата му се превърна в пеперуда, заради онази ненавременно изтървана фраза:“Благодаря за вниманието!...“
***
След около час Елеонора се събуди. Раздвижи ръцете си - вече криле. Чувстваше се лека и щастлива. Нямаше никакви тревоги, никаква тъга. Това, което мислеше, че е край се беше превърнало в начало. Вече беше забравила фразата „Благодаря за вниманието!“ изречена от Пианиста след бурния секс. Изобщо не си спомняше думите, които я разтърсиха и я преобразиха в пеперуда. „Ах, колко е прекрасен света!“ каза си тя . Изпърха с красивите си криле и отлетя през прозореца. Изчезна в тъмната нощ. Пианистът дълго стоя пред отворения прозорец. В душата му се беше разразила буря… После дълго…дълго…отново свири „Черни пеперуди. Бели пеперуди“ от Масне.
***
На сутринта, когато жителите на градчето отиваха на работа видяха чудната девойка Елеонора да се носи сред алеята, в парка. Всички се обръщаха, за да я видят, защото тя не докосваше земята, като вървеше.
-Вижте това момиче…! Леко и нежно е, като пеперуда…!
Елеонора се носеше сред забързаните граждани, развяла въздушната си рокля и краката и сякаш не опираха на тротоара. Какъв беше този утринен валс? Тя галеше с полъха на лилави криле и разнасяше аромати на лятно утро. Оставяше след себе си вълшебна светлина, победила за миг прозата на живота. Лицето и светеше напук на суровата действителност. Та нали беше излязла от рамките на пеперудения сън!
Хората я изпиваха с очи и се възхищаваха на нейния утринен полет и никой не подозираше за страшната болка, която нарани доверчивото и сърце. Никой не искаше и да знае, че и тя като всяка красота и земен рай, някой ден щеше да намери в безкрая своя край…
…Ето това се случи на сутринта, след една от онези загадъчни, тайнствени нощи, когато времето беше прекрасно, а мракът настъпваше плавно, поглъщаше всички страсти, всички омагьосващи ветрове и нежни бури, и се чуваше само мелодията на вълшебните сини петунии, славейчетата и щурчетата! И никой нямаше от къде да знае, че в такава нощ, едно влюбено момиче можеше да изпитва болезнен трепет, да се превръща в лилава нощна пеперуда и да лети над света.
© Венеция Павлова Маркова
