ЩАСТИЕ

                              Това жадувано и обещано щастие...

                                                                   Марио Луци

Щастие мое, жадувано и обещано!

В колко зрачни нощи си прегръщало

болката на стоокия ми сън,

цветето на моето очакване?

Щастие мое! Треска и нежност.

Мъко пламтяща, въздишаща.

Болна нощна пеперудо,

притворила опърлени криле.

Покажи ми магията на страстите,

стихиите и копнежите!

Покажи ми експлоадиращата болка,

отвеждаща към радостта!

Обичам те страдание на моето щастие,

любящо ме, ненаситно и властно,

издигащо се над битието и времето

с тъжната маска на спомена!

© Венеция Павлова Маркова